В Родопите се намират едни от най-красивите и живописни места в България. Тучни поляни в невероятни нюанси на зеленото се редуват с тъмни иглолистни гори, стръмни канари и живописни каньони. Ако има дестинация, която си струва да бъде посетена през всеки сезон от годината, то това със сигурност са Родопите. Планината се простира на обширна територия и заема голяма част от Централна Южна България. Разделя се условно на Западни и Източни Родопи.
Западните Родопи са по-високи и в тях са съсредоточени високите върхове, ждрелата и пещерите, а Източните се характеризират с по-нисък релеф. В Родопите липсват типичните за Рила и Пирин високи зъбери и алпийски релефи. Известно е също, че планината не е заледявана през ледниковата епоха. В западната част на Родопите климатът е планински, докато на изток той е смекчен от топлите въздушни маси от Средиземноморието, донасяни по долините на реките.
Растителността в Западните Родопи е предимно централноевропейска, а в Източните – средиземноморска и субсредиземноморска. Горите в планината заемат площ от над 800 000 хектара, което е около 28% от горите на страната. По високите места те са предимно иглолистни – от ела (Abies), смърч (Picea), черен бор (Pinus nigra), бял бор (Pinus sylvestris), a в по-ниските места са широколистни – космат дъб (Quercus pubescens Willd.), мъждрян (Fraxinus ornus), червена хвойна (J. oxycedrus L.), източен бук (Fagus orientalis). В планината са регистрирани над 2000 вида висши растения. Има и много защитени видове, срещат се много билки, полски цветя. Един от най-интересните растителни видове е родопският силивряк (Haberlea rhodopensis), който вирее само тук. Легендата разказва, че е поникнал от кръвта на Орфей. Силиврякът има уникалната способност да се връща към живот дори и след като е изсушен.
Благоприятният климат и разнообразната растителност са причина за богатото разнообразие от животински видове. Регистрирани са 291 вида птици, като 4 от тях са световно застрашени – царски орел (Aquila heliaca), белошипа ветрушка (Falco naumanni), ливаден дърдавец (Crex crex) и малък корморан (Phalacrocorax pygmeus). В Източните Родопи са съсредоточени много грабливи птици. Тук се срещат египетски лешояд (Neophron percnopterus), белоглав лешояд (Gyps fulvus) и др.
В планината са регистрирани още 27 вида прилепи, 40 вида малки и големи бозайници (европейски вълк, кафява мечка, обикновена видра и др.), 13 земноводни и 30 вида влечуги.
Според най-разпространената легенда в Родопите е роден митичният певец Орфей, който омайвал с вълшебната си музика хора и животни. Друго древно предание разказва за тракийския цар Хем и царицата Родопе, които се обичали толкова много, че се наричали един друг с божествени имена – Зевс и Хера. Боговете се разсърдили на дързостта им и ги разделили, превръщайки ги в отдалечени планини (Стара планина и Родопите). Тези и други легенди превръщат Родопите в място с особен мистицизъм. В източната част на планината се намира скалният комплекс Перперикон. Именно тук се е намирал и храмът на бог Дионис, с който също са свързани много легенди. Според две от тях от олтара на храма са изречени две сбъднали се пророчества – едното е предвещавало на Александър Македонски славата на завоевател на света, а другото е предричало могъществото на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август.